* Безплатна доставка на всички онлайн поръчки над 300 лв.

Количка

* Безплатна доставка на всички онлайн поръчки над 300 лв.

Овощна градина в 4 стъпки

1. Как се прави овощна градина?

Повечето овощни видове се развиват най-добре при 500-600 м. надморска височина, при почви с алкална и леко кисела реакция с рH 5,5 – 7,5, на добре огрявани от слънцето места, защитени от ветрове.

При избора на видовете овощни насаждения отчети следните фактори:

Климат

Климатът в България позволява да се отглеждат с успех всички овощни растения, на които листата опадат през есента, както и плодни храсти - малина, къпина, френско грозде и ягода. В по-топли микрорайони може да се отглеждат и някои южни овощни видове - смокиня, нар и лимон.

  • Студоустойчиви видове – ябълка, круша, слива, вишна, касис.
  • Чувствителни на студ – праскова, кайсия, бадем.

Не трябва да се засаждат овощни дръвчета на места, намиращи се в затворени и недостатъчно проветриви котловини, където продължително се задържа студен въздух през зимата, а през пролетта често падат слани, които повреждат цветовете или младия завръз на дърветата.

Терен

При равнинни терени с възможност за поливане е добре да се отглеждат ябълки, круши, праскови, дюли и др.

Когато теренът е с по-голям наклон, влагата трудно се задържа и добре ще се развиват видове като сливи, череши, вишни, бадеми, орехи и др.

Светлина

Светлолюбиви са прасковата, кайсията и бадемът.

Ягодата понася известно засенчване. Тя може да се отглежда като подкултура на овошките, но до 5–6-годишна възраст на дръвчетата. По-слаби изисквания към светлината имат касисът, червеното френско грозде и цариградското грозде.

2. Обработка на терена

  • Площта се почиства от стари дървета, храсти и камъни.
  • Наторява се с фосфорни и калиеви торове.
  • Извършва се риговане – това е дълбока оран с дълбочина от 40 до 80 см. Целта е горният почвен слой да се зарови в дълбочина.
  • Тори се втори път – внася се оборски тор 4-5 тона на 1 дка и отново се разорава, но вече в дълбочина до 20см. Земята е готова за новите фиданки – почистена, наторена и аерирана.

3. Засаждане

Есента, след листопада, е най-подходящото време за засаждане на фиданки и плодни храсти, Пролетта, преди да започне вегетацията, също е подходящ период за засаждането на овошките.

На какво разстояние се засаждат?

Разстоянието при засаждане на дръвчетата трябва да е от 3 до 6 м.

Ябълките и крушите, според вида им, се нуждаят от площ  5х4м или 3х4м; прасковите и кайсиите -  5х4м; сливата - 4 х5м; черешата -  4х3м.

Засаждането на плодните дървета става със свредел или лопата. Дупките трябва да бъдат с размер 50-60см. В случаите, когато не е направено предпосадъчно торене, то се прави непосредствено преди засаждането с една кофа оборски тор, 250-300г супер фосфат и 150г калиев сулфат. Цялото съдържание се смесва с изкопаната почва и се връща обратно при саденето.

Посадъчен материал

Обикновено дръвчетата се предлагат в полиестерна транспортна опаковка, съдържаща дървени стърготини или обезпаразитен почвен субстрат. Алтернатива са овошките, отгледани в саксия, при които процентът на прихващане е най-висок.

4. Грижа за овощната градина

Кога започва резитбата?

Резитбата на овощните дървета започва с най-студоустойчивите видове. Тя може да започне от края на октомври и да продължи през цялата зима, но е желателно температурите да са над -5°С.

С какво се пръскат овошките през есента и по време на цъфтеж?

Още през месец февруари в овощната градина се прави първо пръскане за брашнеста мана, струпясване, ранно кафяво гниене.

През есента е добре овошките да се обгрижват за профилактика. Премахват се гнили плодове, сухи клонки. Пръскане с разтвор кербамид е необходимо след като опадат листата и след събиране на реколтата (при крушови и ябълкови насаждения). Костилковите овошки се третират с бордолезов разтвор.

Не трябва да се пръска по време на цъфтеж – по-добре да се изчака овошките да цъфнат и тогава (обичайно май месец).

Как се прави капково напояване на овошки?

Този тип напояване дава много предимства, като пестене на вода, по-качествена и контролирана поддръжка и други. Има два варианта - надземна или подземна система. Добре е да се разгледат предимствата и минусите при двата варианта, за да се определи кой е по-подходящ.

За направата са нужни редица инструменти и пособия – маркучи, фиксиращи колчета, мини кранове, филтри за пясък, тапи, куки, програматор за поливане и други. При изграждането на такава система се прекопават местата, от където ще минават маркучите, като се внимава те да не засегнат корените на растенията. След това се монтира самата система.

0