
Лалето е бижу, открояващо се с яркия си цвят и позната форма, напомняща началото на пролетта. Щом земята започне да се пробужда от зимен сън, с очакване наблюдаваме как тези синьо-зелени листа започват да се подават да повърхността.
Това красиво цвете расте в почти всеки цвят, за който може да се сетиш, от по-бледи пастелни до горещи, живи нюанси. Лалетата са идеални за украсяване на бордюри през април и май, но израстват и много красиво отглеждани в саксии.
В името на тези елегантни растения, ето и нашите съвети как да ги засадиш и как да се грижиш за тях.
Лалетата са пролетни луковици, садят се в средата до късна есен. Попринцип са многогодишни, но зависи от гледната точка. Годините на размножаване за получаване на най-красив цъфтеж означават, че много сортове цъфтят надеждно само за една година. Много градинари засаждат нови луковици всяка есен и така осигуряват по-качествено представяне. Ако отглеждаш лалета в саксии, трябва да засаждаш пресни луковици всяка година.
Мнозина вярват, че след като лалетата се засадят веднъж, не е необходимо да се полагат специални грижи за съхраняване на растението, за много дълго време – дори години. Но това не е точно така.
Защо?
Тъй като луковиците на лалетата всяка година се заравят все по-надълбоко в почвата, при липса са правилна грижа, луковиците, в един момент, стигат толкова надълбоко, че нямат силата да си проправят път и да пробият почвата повече. Тогава те загиват.
Лалетата започват да излизат от земята в края на зимата (началото на пролетта). По-мекото зимно време би могло да предизвика преждевременен растеж, но това не е чак такъв проблем. Лалетата имат способността да издържат по-ниски температури, доста са толерантни към изменчивост в климатичните условия.
В случай, че зимните температури се върнат, това може да забави растежа. И все пак, снегът не вреди, а по-скоро възпира допълнителен растеж, докато предпазва листата от екстремни студове.
До 150 различни вида, разпределени в 15 отделни групи. Интересни са и сортовете холандски лалета, които са развъдени в над 10 хиляди вида.
Във физическите магазини на Мосю Бриколаж, както и онлайн, ще намериш широка селекция от есенни луковици.
В зависимост от периода си на цъфтеж, лалетата могат да бъдат групирани в няколко категории:
• Ранни лалета (от март до април)
Единично ранно лале – спада към най-ранно цъфтящите лалета. Семпло на вид, с чашовидни цветя и силни стъбла. Този сорт включва „Кайсиева красота“, „Принцес Ирен“ и много други.
Двойно ранно – дълготрайни лалета, с двойни цветя, наподобяващи божури, имат къси стъбла. Например – Tуlip „Verona“.
Kaufmanniana hybrids – цветето прилича на водна лилия. Многогодишен и надежден вид.
Ботанически – малки (израстват до 10-15 см). Издръжливи и дълголетни. Често се засаждат за украса на градини и бордюри. Ако не загинат преждевременно, обикновено се самосеят. Може да цъфтят рано, както и по-късно през сезона.
• Средносезонни (от април до май)
Triumph tulips – силни стъбла. Подходящи са за ветровит терен. Някои видове от тази категория са „Barcelona“, „Abu Hassan“, „Cairo“ или „Brown Sugar“.
Дарвин хибриди - високи лалета с големи, чашовидни цветя. Стъблата са много здрави и устойчиви на вятър. Надеждно и многогодишно. „Apricot Beauty“, „Apeldoorn“.
Fosteriana хибриди – имат тънки цветя, когато са затворени, широко отварящи се на пълно слънце. Понякога имат лилави или кафяви петна. Били са известни като императорски лалета. Виж сорт „Purissima“.
Лили цветя – като самото им име, приличат на елегантни лилии. Пример – Tulip ‘White Triumphator’ или портокал ‘Balerina’, който е ароматизиран.
С ресни – имат цветя във формата на чаша с ръбове. Опитай Tulip „Fancy Frills“ или „Oviedo“.
Виридифлора – венчелистчетата често имат зелени петна. „Spring Green“, с червен оттенък „Flaming Spring Green“ или тъмно розовото „Doll’s Menuet“.
Rembrandt – дългостъблени сортове с ивици, двуцветни цветове, сякаш са от холандски натюрморт. Опитай Tulip „Sorbet“ или „Helmar“.
Папагал – ярки цветя с ресни или усукани. Стъблата имат атрактивен ефект на пляскане. Лале „Черен папагал“ или „Пламтящ папагал“.
Грейгии хибриди – мраморна или райета листа на ниско растящи растения, които имат големи ярко оцветени цветя. Надеждно многогодишно. Опитай „Червената шапчица.
• Късни лалета (май)
Единични късни/Дарвин – овални цветя на високи, силни, устойчиви на вятър стъбла. Опитай тъмно лилаво лале „Queen of Night“, прасковено лале „Menton“ или бяло „Maureen“.
Двойно късен/божур – едно от последните цъфнали лалета и дълготрайно. Големите цветя приличат на божури
При подходящи условия:
1. През есента – добре е температурите да паднат до 10 градуса;
2. Добра локация – огрявана от слънцето територия;
Първо, луковиците се подреждат, а болните такива – се махат.
Отварят се бразди, които по-натам да закриеш с почвата от следващата бразда. В зависимост от типа почва и състава й, както и от вида на луковиците, които си избрал, се определя на каква дълбочина да засадиш растението.
Все пак е добре да засадиш достатъчно дълбоко, за да осигуриш място до 10 см от повърхността на почвата. Същия принцип приложи и за разстоянието между луковиците.
Постави луковицата в отвора с острия край нагоре.
За предпазване от суровите зимни условия, след засаждането покрии с торф или слама
Полей веднага след засаждането. Ако планираш да отглеждаш многогодишни лалета, при засаждане, захрани с балансиран тор. Луковиците служат като лична система за съхранение на лалетата, затова не се притеснявай – в тях се съдържат достатъчно хранителни вещества, от които цветята се нуждаят за една година.
Използвай органичен материал – компост или балансирана храна от луковици с време за освобождаване. За борба с вредители (гризачи), може да поставиш бодливи листа в дупките за засаждане. Някои градинари използват котешка постеля или натрошен чакъл, а ако това се превърне в голям проблем, смени метода на засаждане и ползвай заровени телени клетки..
След засаждането, няма нужда да поливаш луковиците, ако вали всяка седмица. В случай, че времето е сухо и няма дъжд, поливай ежеседмично, докато момента, в който земята замръзне. Влажната почва предизвиква гъбички, болести и гниене, затова избягвай и напоителни системи.
Може да насърчиш дренажа добавяйки настъргана борова кора или пясък. За да си сигурен, че лалетата са добре обгрижвани, прилагай компост всяка година. Така ще осигуриш хранителни вещества, нужни за предстоящите цъфтежи.
През пролетта, с появата на листата, подхрани растението с луковична храна или костно брашно (това, което си използвал при засаждане).
Поливай добре.
След цъфтеж, лалето може да се обезглави. Не премахвай листата! Остави ги върху растението за около 6 седмици след цъфтежа. Лалетата се нуждаят от листата си, за да съберат енергия за цъфтежа през следващата година! След като листата пожълтеят – подрежи. Големите сортове може да се нуждаят от презасаждане на всеки няколко години, а малките размножават и разпространяват сами.
Най-добре това да се случи в началото на месец юни. Добър индикатор, че моментът е настъпил е ако листата и стъблата са пожълтели – дошло е време за вадене.
Ваденето става с лопата или вила, като трябва да внимаваш да не нараниш растението. Луковиците и стъблата се изкопават заедно. Не разделяй веднага, а остави да изсъхнат на сянка за две – три седмици. По този начин, по-лесно ще отделиш стъблата.
Разпредели по размер и запази луковиците. Засади ги на есен.
Количка
Любими