Занитване
Занитването е класически начин за студено свързване на плоски метални елементи в неразглобяемо съединение. То е широко използван метод още откогато металите са се обработвали изцяло "на горещо". Сега занитването се извършва и в домашни условия и си остава най-ефективният начин за свързване когато става дума за планки, ламарини и други тънки метални части.
Принципи на занитването
Класическият нит се състои от ос с кръгла глава. Направен е от мека стомана или друга ковка сплав. Занитването изисква да имате достъп от двете страни на свързваните елементи. Използват се нитове от стомана, месинг или алуминий според вида на свързвания метал
Стоманените нитове са с по-голяма дължина (до 80 мм) и позволяват свързваната система да е с по-голяма дебелина. Използват се, когато се търси класически или декоративен ефект.
Алуминиевите и месинговите нитове са с по-малък диаметър и дължина, като биват с кръгла или фрезенкова глава и са снабдени с подложна шайба, която подсигурява здравината на занитването. Нитовете с фрезенкова глава са по-дискретни.
Медните нитове се правят с различен диаметър, дължина и големина на главата.
Свързването на двата елемента се осъществява от метална ос, която от двата края е "смачкана" и образува главички. Между тях се фиксират двете метални плоскости, които желаем да съединим.
Слепият нит, който се нарича също "поп-нит" по името на марката, може да се използва като класическия нит. Предназначен е да се използва "на сляпо" т.е. без да има достъп до задната част на елемента. Слепите нитове се изработват с различен диаметър, дължина и големина на главата. Състоят се от тяло и главичка, която има формата на пръстен, изработени от ковка сплав и ос, единият край на която е по-дебел. Поставят се със специални клещи нитачки. Оказва се натиск върху дебелия край, който прониква в тялото, разплесква материала и така образува втора главичка, като осъществява занитването. Оста на нита се чупи автоматично, а нита остава на място.
Изваждане на сляп нит(отнитване)
Пробийте нита със свредел за метал с подходящ диаметър, така че пръстенът да остане около свредела.
Отстранете останалата част от нита, като внимателно я избиете с пробой.
Техника на занитване
Съберете двата елемента и ги пробийте едновременно.
Поставете нита в отвора и подложната шайба върху оста на нита.
Отрежете оста с клещи-резачки на 3 мм над шайбата.
Сплескайте оста на нита с чук.
Пробийте двата елемента.
Изберете си нит с подходяща дължина - с 5 мм по-голяма от общата дебелина на елементите, които желаете да свържите.
Ако разполагате с много дълъг нит, излишната дължина може да се компенсира с поставяне на пръстен.
Поставете върху нитачката накрайник според диаметъра на оста на нита.
Поставете оста на нита в накрайника.
Вкарайте нита в отвора като натискате към повърхността на метала.
Съберете раменете на нитачката. Така се осъществява занитването.
Оста излиза постепенно от нита. Отпуснете раменете на инструмента и притиснете наново накрайника.
Стегнете отново, докато оста се счупи.
Отворете напълно раменете на нитачката, за да освободите счупеното парче от оста.
