Какви плодни дървета да засадиш в овощната градина?
Ето няколко съвета, които ще ти помогнат да избереш подходящите овошки за своята градина.
Критерии за избор на плодните дървета:
Овошките се делят на две основни категории в зависимост от начина има на опрашване:
- • самоплодни дървета (кайсия, смокиня или праскова), оплодени от техния собствен прашец;
- • дървета, които се нуждаят от опрашител. Такива са ябълката, крушата, черешата, бадемът, орехът и някои сортове сливи, дюли и лешници. Това налага между тях да се засадят поне два взаимноопрашващи се и едновременно цъфтящи сорта. Не разчитай на това, че съседът има от същите видове – няма гаранция, че неговите дръвчета ще опрашват вашите.
Класически овощни дървета
Ябълка - или по-скоро ябълки, защото трябва да ги засадиш по двойки, така че да могат да растат. Ябълките може да се отглеждат във всички региони на България и чрез разнообразяване на сортовете може да ядеш ябълки през няколко месеца от годината (от юли до октомври).
Круша - подобно на ябълката, трябва да се комбинират две дървета от един и същ вид. Тя предпочита слънцето, но може да се адаптира, ако я предпазиш от вятър и студове.
Праскова - тя е светлолюбиво и топлолюбиво растение и вирее най-добре в места с надморска височина до 350м. Някои сортове се нуждаят от чуждо опрашване.
Кайсия - тя е доста студоустойчива през дълбокия покой, когато понася зимни температури от -25 до -30°С, но температурните колебания и мразовете в края на зимата и началото на пролетта са нейните най-големи неприятели.
Слива - чувства се най-добре в полупланинските и балканските местности. Макар и не толкова чувствителна като прасковата, кайсията и бадема, тя страда от пролетните студове, а също и от горещото и дъждовното време. Тя се развива най-добре при не много сурова зима и умерено горещо лято.
Череша -тя е една от цариците на овощната градина, но вирее най-добре на места, защитени от силни ветрове. Не се препоръчва засаждане в ниските равнини и особено затворените котловинни полета, защото в тях дърветата са изложени на опасност от измръзване през зимата. Критични за черешата са температури под -25°С по време на дълбокия покой, повратни студове (минус 10-12°С) в края на зимата, предшествани от затопляне и късни пролетни мразове (под минус 1-1,5°С) по време на цъфтежа и непосредствено след него.
Допълнителни овощни дървета
Орех - той може да вирее на места с до 1700м надморска височина. Чувствителен е както към високите, така и към ниските екстремни температури и трябва да му осигуриш достатъчно пространство (диаметър от 15 до 20 м).
Лешник – той е влаголюбив овощен вид. Haй-благоприятни условия за развитието му има в планинските части на непресъхващите реки с осигурен въздушен дренаж. Най-подходящи изложения за него са северното, североизточното и северозападното.
Как да засадим плодно дръвче?
СТЪПКИ ПРИ ЗАСАЖДАНЕ
- 1. Извади фиданката от полиестерната опаковка и я потопи в кофа с вода за около 10-12ч. за фиданките в саксия това не е необходимо.
- 2. Преди засаждане подрежи по-дебелите корени без да съкращаваш кореновата им система, така че корените да не се подгъват или счупят в ямата.
- 3. След това утъпчи добре кореновата система и полей. Постави пак почва и отново утъпчи.
Мястото, където е направена присадката /в долната част на фиданката/, трябва да остане над почвената повърхност на 3-5 см и да е ориентирана на югоизток.
През първите години на засаждане младите овощни дръвчета използват само част от площта на насаждението и това дава възможност за отглеждане на други култури. Подходящи подкултури за засаждане в овощните градини са тези, които няма да се конкурират с дърветата за влагата и хранителните вещества в периода май и юни, при най-усиления растеж. Особено полезни са бобовите растения, тъй като обогатяват почвата с азот. Избират се и култури, които с увеличаване на короните на дърветата, понасят частично засенчването, като например ягоди, фасул, салати, моркови и др.
